РАПИРА ЖЕНИ
С развитието на женската рапира в България са свързани имената на треньорите: Иван Минчев, Николай Свечников, Траян Димитров, Кръстина Туча, Найден Бегов, Стефан Табаков, Виолета Катеринска, Антонина Дерменджиева и много други. В сравнение със сабя мъже резултатите на женската рапира са по-малко значими, но в развитието и се забелязват частични възходи и опити за покоряване на високите спортни върхове.
Основни центрове на женска рапира през 1973г. са: ЦСКА „Септемврийско знаме“, Академик (Сф).
Първата българска балканска шампионка на рапира е Антоанета Иванова на балканиадата през 1979г. В началото на 80-те се оформят още центрове за развитие на женската рапира: „Славия“, „Тракия“ (Пд.), „Дунав“ (Рс). Центрове на женската рапира възникват в градовете: Русе-1951г. треньор Асен Гайдаров; Пловдив-1953г. треньор Недко Пеев (като директор в спортното училище той открива профил фехтовка); Плевен-треньор Никола Цветанов; София-първо в клубовете „Строител“ и „Червено знаме“, през 50-те и 60-те години друг голям център е и дружество „Септември“-треньор Евстати Евстатиев; Третият център в София е дружество „Академик“-треньор Йордан Златков.; дружествата „Искър“, „Люлин“, „Лозенец“ също има женски секции по фехтовка.
За първи път на световно първенство в индивидуалния турнир (Рим, 1982г.) участват Диляна Лакова и Антоанета Спасова. През 1992г. националният отбор на рапира жени в състав: (Людмила Матеева, Оля Михайлова, Емилия Димитрова, Цвета Христова печели 2-ро място на европейското първенство във Виена.
През 90-те години се появяват имената на Ивана Георгиева и Анна Ангелова, които постигат един от най-големите успехи в женската рапира. На първенството на планетата в Хага през 1995г. Анна Ангелова влиза в осмицата на света, най-големият успех (засега) на българска фехтувачка. Ивана Георгиева се класира за участие в Олимпийските игри в Атланта 1996г. заедно с А. Ангелова, треньор Емилия Димитрова (шесткратна републиканска шампионка, балканска шампионка /отборно/ 1984г. в Зренянин, от 1994г. става национален треньор на рапира жени), (Бърдарева, Иванова, Ножаров,. 2002).
Ивана Георгиева и Анна Ангелова са първите български фехтувачки участвали на Олимпийски игри. Този факт бележи и променената ориентация в развитието на българската фехтовка. Докато в Олимпийските игри от 1960 г. до 1988 г. успехите и представянето на българските фехтувачи са само на състезанията по сабя, то при първото ни следващо участие през 1996 г. имаме представители в женска рапира и отново шпага без нито един представител на сабя. Участието на български фехтувачи в игрите е ограничено в сравнение с други страни. Макар и с епизодично появяване и нетрайни позиции в олимпийската надпревара българските спортисти доказват класата на фехтовалния спорт у нас, като се борят достойно със своите съперници, представители на по–опитните школи във фехтовката.
РАПИРА МЪЖЕ
Развитието й започва заедно с другите оръжия-през 50-те години. Първи републикански шампион е Жорж Саев-1952г. „Почеркът“ на Ф. Магяр освен при българските сабльори се чувства и при рапиристите ни.
На Спартакиядата през 1964г Св. Кавгаджийски става пръв, без загуба от първия до последния бой. Най-добрият център на мъжката рапира през 50-те и 60-те години е Шумен. В спортното училище има паралелка по фехтовка, учениците, в която в определени периоди (началото на 70-те години) достигат до 30 човека. Никъде другаде в страната няма такава масовост. Мъжка рапира развиват и центровете в Пловдив – Найден Бегов, Варна – Кирил Лясков и Й. Златков, Русе.
През 1970г на балканиадата в София българските национали (Н. Бегов, Св. Кавгаджийски, Ст. Табаков, Кр. Тодоров, Л. Николов, И. Греченлиев) на рапира мъже стават балкански шампиони. През 1985г. Румен Камаджиев става балкански шампион в гр. Зренянин, той е петкратен републикански шампион, многократен участник и призьор от вътрешни и международни турнири.
По-добрите класирания на българските рапиристи през 80-те години са: 8-мо място на купата на Европа (1984г.), 6-то място на Турнира на социалистическите страни (1984г.), две шампионски титли на балканиадите (1982г.,-Ю. Жеков, 1986г. – Р. Камаджиев, 1-во и 2-ро място на Р. Камаджиев и Ю. Жеков на международния турнир купа „София“ (1986г.).
Библиография
- Бърдарева, Р., К., Иванова, П., Ножаров. Фехтовката в България, 2002, Тип-топ прес. Петков, К., В., Келлер (1998). Фехтовка – учебник за студентите от НСА „В. Левски“, София.
- Олимпийски игри 1896 – 1980 – Справочник (1984). Държ. издателство “Д–р Петър Берон“, София.
- Цонков, В. (1891). България в Олимпийското движение до 09.09.1944 г., София.
- Olympic review (1992), Архив на БОК
- Olympic review (1996), Архив на БОК
- Olympic review (2000), Архив на БОК
Информацията представена тук е въз основа на посочените източници. Молим, да ни извините ако тя е непълна. Ще се радваме да се свържете с нас за актуални промени или добавяне на още важни исторически факти.
Съставил: Евелина Савчева 2004 (дипломна работа)